Кой иска да блокира финансовата компенсация за авиокомпаниите?

Авиопревозвачите първи директно и най-тежко пострадаха от ковид и от войната в Украйна и последни получават целева финансова компенсация за понесените щети. Първи пострадаха, защото ковид мерките намалиха с десетки, ако не и със стотици пъти, пътникопотока обслужван от авиолиниите както за редовните ежедневни пътувания по работа с редовните линии, така и за пътуванията за почивка с чартъри.
 
Войната в Украйна пък оряза няколко редовни авиолинии от Москва, Киев и Санкт Петербург, и намали пътникопотока от други поради близостта на страната ни до бойните действия. Чартърите, свързани с туризма, също страдат. На целия този фон, при който приходите на авиокомпаниите рязко намаляват, а някои буквално изчезват, разходите не могат да бъдат свити по адекватен начин, a се оказва и че има разнобой между двете авиационни организации по отношение на самите помощи.

Фирмите, свързани с авиационния бизнес и обединени в Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), одобряват начина за разпределение на предоставената помощ. В тази асоциация се обединяват 85% от всички компании в авиосектора, които работят от вече десетилетия у нас. Приблизително около 85% е и участието им във формирането на приходи в България от тази авиотранспортна дейност. От АБА неколкократно изразиха, че са съгласни с одобрената от ЕК рамка за разпределение на средствата и я подкрепят, макар предвидените средства за помощи да не са достатъчно.
 
Недоволството дойде от друга Асоциация, която беше създадена през октомври 2020 година, в разгара на ковид кризата - тази на авиационната индустрия в България - АБАИ. Нейният председател Тодор Иванджиков, който лесно доказуемо е в конфликт на интереси, заяви пред някои медии, че в документите, регламентиращи предоставянето на помощи са вкарани лобистки текстове, позволяващи покриването на загуби от години, предхождащи март 2020-а, когато ковид кризата започна. Доколко това е така, обаче, е прекалено спорен въпрос, който не се основава на особени факти. Причината е, че гласуваните помощи се отдават за изпълнените чартърни програми, но не и за редовните полети. Така реално част от превозвачите няма да могат да покрият натрупаните си загуби от изпълнението на редовни полети. Но въпреки това авиокомпаниите, членуващи в АБА, подкрепят текстовете, които регламентират предоставянето на средствата.
 
Цялата процедура около одобрението на рамката за отпускането на помощите започна още през лятото на 2021 година, когато единодушно в Народното събрание всички парламентарни групи приеха със Закона за бюджета реда и условията за отпускането на помощта от 60 млн. лв. за авиосектора. С това беше направена обаче само първата крачка. В продължение на близо половин година Министерството на транспорта и Европейската комисия водеха активна комуникация за изчистване на детайлите по процедурата и реда за отпускане на помощи, и едва в началото на тази година ЕК даде официално зелена светлина на България да подкрепи авиоиндустрията си.
 
От Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), начело с председателя на АБА Светослав Станулов, не виждат лобизъм в текстовете, като дори обясняват, че искането на АБАИ, е изпълнено в приетия ред за отпускане на помощи. „Считаме, че разпределението на средствата се извършва по утвърдени, ясни и прозрачни критерии в одобрената от ЕК рамка”, пишат от АБА и продължават:
„Изнесената в писмото позиция на АБАИ е некоректна и подвеждаща и не отразява мнението на основната част от авиопревозвачите. Искането, цитираме: „От бранша настояват в текста на ПМС, с което ще се определят условията за разпределяне на безвъзмездната помощ за авиационните превозвачи в България, да бъде записано, че средствата ще се предоставят за покриване на непокрити фиксирани разходи, направени през периода от 1 март 2020 г. – 31 декември 2021 г.", е изпълнено. То е залегнало в публикуваното вече Постановление на Министерски съвет от 13.04.2022 г., с което се определят условията за предоставяне на помощта.“
 
Щом като искането е изпълнено, обаче, възниква въпросът защо АБАИ недоволстват срещу мярката?
 
Получаването на държавна помощ е свързано и с други нормативни ограничения. Според приетите текстове, например, за такава помощ могат да кандидатстват само компании, които имат лиценз за авиопревозвачи преди 1 януари 2020-а (когато организацията АБАИ все още дори не е съществувала) и са извършвали такава дейност за периода 2020 – 2021 година. Освен това помощи от държавата имат право да получат дружества, които докажат спад в оборотите си не по-малко от 30% за периода от 1 март 2020-а, до 31 декември 2021-а спрямо нивото им от същия период от 2019-а.
 
Ако подходим към случая безпристрастно, оставаме с впечатлението, че ропотът на АБАИ и по-точно на неговия председател, е или следствие на неговото неразбиране на детайлите в Министерското постановление, или на това, че може би някой членове на АБАИ не могат да докажат спад в оборотите и поради този факт не са в състояние да получат държавна помощ. Ако е второто, тогава именно Иванджиков може да бъде заподозрян в нездравословен лобизъм и опит за натиск. Желанието да запалиш двора на съседа, вместо да подредиш своя, е присъщо за българската национална и бизнес култура, но точно заради такива етно-социални характеристики все още се влачим в дъното на Европа. Нали си спомняте защо около казана на българите в Ада не е поставен дявол с вила да ги пази?

Петър Илиев, Money.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.